Хайделбергският университет (Ruprecht-Karls-Unoversitat Heidelberg) е основан през 1386 година и се явява най-старият в Германия.Той влиза в класацията на най-престижните висши учебни заведения в страната. Именно тук е сътворен студентският химн „Гаудеамус", който призовава младите да се веселят, прославя Алма матер, професорите, девойките и любимата жена.
Днес Хайделбергетурисическа атракция, привличаща над 3 млн. туристи годишно не само заради университета, но и заради руините на древния замък. Старинният град е разположен в живописна долина, на мястото на сливането на реките Некар и Рейн. Твърди се, че Гьоте се вдъхновявал при споменаването на Хайделберг. Обикновено екскурзиите из града тръгват от Университетския площад.
Преди повече от 600 години курфюрстът на Пфалц -Рупрехт I, получава папска була за създаване на висше училище в Хайделберг. Но откъде да се вземат студенти? В ония години градът наброява едва 4000 души. За набирането на студенти „помагат" църковните и политически конфликти, в резултат на които много немски магистри и студенти напускат Париж и се връщат в Хайделберг. В първите месеци новото учебно заведение разполага само с трима педагози.
В бившата къщичка на университетския пазач се намира и най-посещаваната туристическа атракция - Студентският карцер.
От началото на съществуването си Хайделбергският университет разполага със собствена съдебна инстанция. Нарушаването на реда, най-често с пиянство, груби безчинства, нощни купони или комбинация от трите, се наказвало не от съдебните власти, а от самия университет. Когато пазителите на реда хващали студентите на „местопрестъплението", им изисквали студентски билет и адрес. По-нататък ректоратът налагал наказание, най-често заключаващо се в хвърляне в студентския затвор. Присъдата била с продължителност от 24 часа до 4 седмици, в зависимост от тежестта на „престъплението". За много от студентите карцерът бил неразривна част от студентския живот като изпитите. За недостойни да се наричат хайделбергски студенти се смятали тези, които нито веднъж не попадали в ареста.
В самия център на Хайделберг се намира друго култово заведение - старото Cafe Knosel.
Основано през 1863 година, кафенето бързо се превърнало в любимо място за срещи на уважавани граждани, професори и, разбира се, студенти. Студентите обичали добродушния и остроумен Фридолин Кнезел, истински майстор на кулинарното изкуство. Обичали го толкова силно, колкото и домашната атмосфера на неговото кафене. Девойките от уважавани хайделбергски пансиони се стремели към обществото на жизнерадостните студенти и затова редовно посещавали кафенето, но бдителните гувернантки следели строго за кокетните си подопечни. За целувки и дума не можело да става.
Тогава собственикът на кафето Фриодолин Кнезел, от когото не можели да убягнат и най-съкровените желания на девойките, решил да помогне. Той сътворил ново лакомство - нежни шоколадови бонбони, които нарекъл „Студентски целувки". „Студентските целувки" заменяли истинските, като девойката трябвало да бъде деликатно привикана и вместо целувка да и се предложи бонбон. Момичетата вземали бонбон само от този, когото харесвали. Въпреки че много време е изминало оттогава и днес в кафенето се предлагат „студентски целувки".
На пазарния площад в Хайделберг има две сгради - църквата „Свети Дух" и Кметството. В центъра на площада се издига фигурата на Херкулес, спокойно наблюдаващ движението в краката си - посетителите на кафенетата, разпяващите се студенти. На този площад в древността се извършвали съдебни процеси и се привеждали в изпълнение наказания. Тук изгаряли вещиците и еретиците. Църквата „Свети Дух" освен основните си функции изпълнявала и ролята на място за погребения на членовете на семействата на курфюрстите, както и за празнична зала на университета. В нея се съхранявали книгите на известната библиотека Bibliotheca Palatina - истинско книжно съкровище от XV век. През 1622 година кайзерският пълководец Тили изпраща библиотеката в Рим. И до днес значителна част от библотеката "Палатина" е основна съставна част на папската библиотека във Ватикана. Около 800 манускрипта (средновековни ръкописи), написани на немски език, се връщат в Хайделберг и сега са част от университетската библиотека. Към северния бряг на река Некар води мостът Theodor-Heuss-Brucke. Улицата, явяваща се продължение на моста, ще ви отведе до известната хайделбергска пътека на философите.
Разходката по нея ще ви възнагради с неповторима панорамна гледка към реката, стария замък и хълма Konigstuhl. На Пътеката на философите се издигат два паметника, посветени на Лизелоте фон Пфалц и на поета Хелдерлин, написал романтична ода за Хайделберг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар